Програма на филма "НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ 2"

Информация за филма "НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ 2"

Участват:

Брендън Глийсън, Дъгрей Скот, Танди Нютън, Винг Реймс, Ричард Роксбърг
Режисьор: Джон Ву
Оператор: Джефри Кимбол
Музика: Клаус Беделт
Продуцент: Терънс Ченг




РЕЦЕНЗИИ


НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ 2
Специалистите по невъзможни мисии Итън Хънт и Лутър Стикуел са извикани, за да предотвратят продажбата на вируса "Химера", който в ръцете на дамонични престъпници заплашва живота на планетата. Нещата се усложняват и от факта, че третият член на екипа им е красавицата Найя, бивша приятелка на техния противник.

Изглежда"бракът по сметка", който Холивуд осъществи с кинематографисти от Хонг Конг, процъфтява и носи големи печалби. Иначе как да си обясним възхода на Джон Ву, превърнал се едва ли не в емблема на днешния холивудски екшън! "Невъзможна мисия 2" е илюстрация на тази тенденция, налагаща агресивно триумфа на забавлението. Цената в случая няма решаващо значение - важното е екранът да държи в напрежение, да редува безкрай ефектните сцени, а познатите лица на известни актьори да гарнират с присъствието си абсурдни от всякаква гледна точка сцени. Очевидно, Джон Ву се справя с подобен материал, а фантазията му прекрачва границата на очакваното. Иначе "Невъзможна мисия 2" предлага сюжет, който може да впечатли само предпубертетните зрители с фантасмагориите си. Но и тези, които са прекрачили тази възраст, не без удоволствие съзерцават чудесиите на екрана. И едва ли само поговорката, че у всеки дреме едно дете, е причината за това. Просто съвременната цивилизация предлага твърде малко романтика в ежедневието, а Холивуд много успешно я подменя с екшъни от типа на "Невъзможна мисия 2". Да очакваме и трети филми от тази поредица е повече от логично...

НЕВЪЗМОЖНА МИСИЯ 2
Оценка: 3
Специалистите по невъзможни мисии Итън Хънт и Лутър Стикуел са извикани, за да предотвратят продажбата на вируса "Химера", който в ръцете на дамонични престъпници заплашва живота на планетата. Нещата се усложняват и от факта, че третият член на екипа им е красавицата Найя, бивша приятелка на техния противник.

Изглежда"бракът по сметка", който Холивуд осъществи с кинематографисти от Хонг Конг, процъфтява и носи големи печалби. Иначе как да си обясним възхода на Джон Ву, превърнал се едва ли не в емблема на днешния холивудски екшън! "Невъзможна мисия 2" е илюстрация на тази тенденция, налагаща агресивно триумфа на забавлението. Цената в случая няма решаващо значение - важното е екранът да държи в напрежение, да редува безкрай ефектните сцени, а познатите лица на известни актьори да гарнират с присъствието си абсурдни от всякаква гледна точка сцени. Очевидно, Джон Ву се справя с подобен материал, а фантазията му прекрачва границата на очакваното. Иначе "Невъзможна мисия 2" предлага сюжет, който може да впечатли само предпубертетните зрители с фантасмагориите си. Но и тези, които са прекрачили тази възраст, не без удоволствие съзерцават чудесиите на екрана. И едва ли само поговорката, че у всеки дреме едно дете, е причината за това. Просто съвременната цивилизация предлага твърде малко романтика в ежедневието, а Холивуд много успешно я подменя с екшъни от типа на "Невъзможна мисия 2". Да очакваме и трети филми от тази поредица е повече от логично...



"M:I 2" разби "Гладиатор"
Филмът на Джон Ву: Екшън, психологизъм и изящество
"Мисия невъзможна 2" ("M:I 2") е истинския хит на лято 2000, въпреки сериозната претенция на "Гладиатор" да задържи първенството. Филмът на Джон Ву превъзхожда съперника си най-малко по няколко параграфа. Най-напред зрелището в него не се изчерпва с показаното в рекламата. Имаме примерно едно петнайсетминутно преследване с мотори, което "от седнало положение" влиза в класиката на жанра. После диалозите далеч не са безумни, даже говорим за един психологизъм (съвсем логично, при положение, че авторът е геният Джон Ву, прочут с невероятното си умение да изгражда незабравими образи, не само незабравими тупалки). На трето, но не на последно място са актьорите. Том Круз е по-добър от самия себе си. Антъни Хопкинс, бляскавият и загадъчен Сър, се мерва за малко като неотразим шеф на (невъзможната) мисия. Танди Нютън ("Възлюбена"), дъщерята на замбийска принцеса, ръси наляво-надясно от екзотичната си хубост. Винг Реймс ("Въздушен конвой") пък е в ролята на компютърен гений, на интелектуалец все пак и най-интересното е, че се справя със задачата си блестящо. И още нещо! Хореографията на сцените. Да не забравяме тънкото чувство на Джон Ву към красотата в насилието. Това не е просто някакъв си екшън. Това е балет. Все по-малко хора у нас се интересуват от "Лебедово езеро". Но ето, че идва "Мисия невъзможна" да задоволи неосъзнатите потребности на масовия зрител от гледане на изящни телесни движения. Е, верно, че някои от тях причиняват смъртта или поне контузии на героите, но красотата си е красота и неведоми са нейните пътища.

Невъзможна мисия 2

Добро утро, ето я вашата предистория, ако решите да я приемете.

През 60-те години излезе един малък смел телевизионен сериал, наречен Невъзможна мисия. Той показва супер-невероятните но забавни приключения на екипа "наши" шпиони, които чрез хитрост и всякакви заблуждаващи трикове измъкваха информация от лошите терористи. И общо взето ги въртяха на малкия си пръст докато не си изпълнят мисията. През 80-те имаше второ издание на сериала, но големият взрив стана през 1996, когато излезе на голям екран подобаващо голям шпионски екшън-трилър, базиран на идеята и героите от телевизионните серии. С някой си Том Круз като водач. Филмът, казано накратко, преобърна представите за летен "блокбастър" като се държеше плътно до трилърската форма и артистичните ценности на киното и същевременно имаше достатъчно зрелище да държи тълпата щастлива. Това беше добре. Лошото беше, че спечели планини от пари, което доведе до продължението, с което ви занимавам тук.

Първата Невъзможна мисия беше подтискаща и студена (като за летен филм) , задълбочена в трагичната съдба на талантливия човек, живеещ в света на еснафи в скъпи костюми. Тази сериозност обаче не е много по сърце на Том Круз - суперзвездата с амбиция за собствена серия многопочеливши филми. Затова той реши да се забавлява, печелейки още много пари без да се интересува дали прави кино или малоумен летен филм. Жалко, защото в НМ2 има някои хубави неща, но авторите му са забравили, че един филм не е видеоклип или ТВ реклама и продължава 2 часа и трябва да има някаква единна свързваща структура. Така както е, този филм представлява неубедителен опит за събиране на няколко неубедителни визуално-разказвателни идеи на едно място. И някъде по виещия се път от време на време забавлява епизодично.

Визуално всеки отделен кадър е приказно красив, ако трябва да го погледнем повърхностно. Заедно с Патриотът НМ2 смайва с наситените си цветове, залези, градски и пустинни австралийски пейзажи. Отделните картинки са радост за очите, особено през началните надписи, но както често става с красивите но плитки филми, красотата много бързо вече не прави впечатление.

В съединяването на кадрите е номера. Монтажът е светкавично бърз, MTV стил, но за разлика от неосъзнатите протежета на Джери Брукхаймър (няма ли да се пенсионираш вече?!), тук Джон Уу всъщност знае как се прави това и заслужава отбелязване. Отделните бойни сцени са добри, а две-три се открояват като класика в жанра, но минават, заминават и се забравят по-бързо отколкото може да кажете "гълъб". Хубаво като екшън, само че екшънът просто не се връзва с Невъзможна мисия. Просто тези филми не са за екшън, а за съспенс трилър, какъвто беше първия. Вярно че Том Круз е искал да направи различен филм, но странно защо тогава толкова разчита на старите хватки от стария. Странно и защо тогава разликата в имената им е само двойката...? Логично е, че за тези, които се абстрахират и приемат филма като самостоятелен би трябвало всичко да е наред. Само че филмът е толкова раздробен между екшън-сцени и смехотворни свързващи звена, че не се получава.

Вместо това имаме най-стандартната Джеймс Бонд история (без хумор), разказана като за първокласници с повтаряне и потретване на "важни" елементи от "сюжета", което е обида към зрителя, разбира се. И тук се намесват Алфред Хичкок и романтиката. Ако си беше останал простичък и весел филм в Бонд стила, щеше и да се гледа като такъв и да бъде нон стоп шоу. Обаче не - трябваше Робърт Тауни,