Програма на филма "Моите боровинкови нощи"

Информация за филма "Моите боровинкови нощи"

Година: 2007

Участват:

Нора Джоунс, Натали Портман, Рейчъл Уайз, Дейвид Стратърн, Джуд Лоу

Сюжет:

"Какво му е на боровинковия пай?" "Нищо му няма. Просто понякога хората избират нещо друго. Боровинковият пай не е виновен, просто никой не го иска."

Този мини-диалог сякаш противоречи на клишето „за всеки влак си има пътници”. Някои ще усетят в думите отчаяние, други реализъм.. Дали за всичко си има причина, или за пореден път имаме нужда от рационални доказателства. Като се замислим, твърдението е разумно и може да се приложи не само към пайове, но и към лампи, ламинирани паркети, лакомства и взаимоотношения разбира се.

В такива боровинкови мисли ни хвърля Уон Каруай -  режисьорът, чийто почитатели следят всяко негово ново заглавие. С работата си по филма „Моите боровинкови нощи” (2007) Каруай за първи път снима в САЩ, режисира  американски актьори и разделя сценарната работа с Лорънс Блок, автор на  криминалетата „Надежда за смърт” (2005), „Всички цветя умират” (2006), „Крадците не избират” (2007) и др. Така, че хонконгският разказвач на филмови приказки прави своеобразен дебют на американска земя.

Но кому бе неоходимо това плодово сближаване с Холивуд. Основната разлика между римейковете /„Къща край езерото", „Лице назаем”, "Предизвестена смърт” и т.н./ на азиатски филми и оригиналите е, че във вторите версии се губи целия  „йероглифичен кинематографизъм” * на източноазиатското кино. Това се случва и с „американския филм” на Уон Каруай.
Холивудските актьори /всеки един талантлив поотделно, с доказан опит и стабилна филмография, изключение прави певицата Нора Джоунс/ не могат да пресъздадат лепкавата влажност във въздуха и вкусът на нудълите.

Боровинките, захарта, маслото и ванилията са с различен вкус. Вероятно защото произходът им не е от същия регион. Характерните качества се усещат – неоновата светлина, здрачовата приглушеност, цветните подправки, подреждането на кадъра като луксозна картичка.

Но основните съставки са променени. Филмът е само поръсен със стилистиката на Уон Каруай, но е отдалечен на няколко континета от наситеността на „В настроение за любов” (2000) и „2046” (2004).
Чакаме продължението на „Пепелта на времето” (2008) и  „Жената от Шанхай” (2009), които ще се снимат в Азия. Много се надяваме, че ще ни забъркат двата пая, по оригинална каруайска рецепта.
* Мартонова, Андроника. Йероглифът на киното, Панорама,София, 2007