„Лозето на вълчите хълмове“ - вълнуващ разказ за съвременна Грузия по БНТ

Казват, че  персите са наричали безстрашните кавказки воини „горги“, което в превод означава „вълци“, а земите, които те  защитавали от векове -  „вълчите земи“  (Горгия).  Днес по-често името на  една от най-древните християнски държави се свързва със светеца-покровител – Свети Георги, макар, че за самите грузинци техните земи и днес остават „Сакартвело“.  Гостоприемството е религия, виното – култ. Разказват, че  всеки грузински воин носи в джоба си  филиз или гроздова семка, за да  покълне след него в земята. Вярата и виното са в кръвта на грузинците. В училищата децата изучават своята християнска история, като част от познанието за религиите и ценностите в живота.

Авторите на документалния филм ще срещнат зрителите с колоритни разказвачи, ерудирани университетски преподаватели, предприемачи, създаващи днешния имидж на съвременна Грузия. В земите на „златното руно“ екипът на БНТ среща и Милена Балинска – дъщеря на българин и грузинка, която израства в България и се мести  на другия бряг на Черно море в най-тежките за страната години. Загърбва еуфорията на промените у нас и попада в бурните събития, които грузинците свързват със символа на розата.

Героите на филма споделят своята мъка за откъснатите от историческите събития грузински земи и с болка си припомнят незарасналите рани от войната през 2008 г. – първият въоръжен конфликт на територията на Европа през ХХІ век.

Лентата разказва за простите човешки стъпки, които променят съществено живота на хората. Всяко трето дете в семейството се кръщава от Грузинския патриарх – сантиментален жест, който има сериозен принос за увеличаването на раждаемостта в страната. Прозрачните стени на полицейските управления са не само символ на прозрачността в управлението, но и емблема на в страната, за която се смята, че е успяла да се пребори с корупцията и административния произвол.

Пред камерите на БНТ застават млади предприемачи и ръководители на институции, които са получили престижно образование в чужбина и са намерили своята успешна реализация в страната си.

Само на 28 години Мариам Квривишвили е председател на Администрацията по туризма на Грузия и с гордост разказва за успехите на страната си – една от най-динамично развиващите се дестинации. „Искам да сме част от историята и сега можем да я създадем. Затова, когато учех в чужбина, въобще не се замислих да остана там” – споделя тя.

30-годишният Лондонски възпитаник Михаел Хидурели оглавява Агенцията за привличане на инвестиции и подкрепа на местния бизнес и също е част от новата вълна млади грузински лидери.

Преди три години влезе изцяло в сила Споразумението за асоцииране на Грузия с ЕС, а поредният преглед на постигнатото само преди месец, отбеляза сериозния напредък на страната по пътя към общото европейско семейство. Грузинците вярват, че ще внесат в ЕС не само четвъртата азбука и гордия си кавказки дух, но и деликатния баланс между интересите на Европа и Азия, между бъдещето и колоритните традиции на своите земи.

Много млади мъже се връщат в селата, за да възродят занаята на своите предци – производството на вино в огромни керамични съдове, наречени „квеври“. През 2013 г. уникалното грузинско винопроизводство е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Страната не случайно се смята за родина на виното – именно на нейна територия са намерени най-старите останки от глинени делви за вино и най-древните лози.

В документалния филм “Лозето на вълчите хълмове“ едва 30-годишният Гуджа Годардзишвили разказва за  поминъка на своята фамилия да прави вино още от началото на миналия век. Някои от глинените делви, които Гуджа използва и днес, са правени през 1899 година. „Не можеш да станеш богат, но е нещо, което обичам да правя. Щастието, наистина, не е въпрос на пари. То е да вършиш това, което харесваш, с хора, които харесваш” – споделя младият предприемач и разказва стара семейна история, която прилича на грузински тост - звучи като поема, носи мъдрост и никога не й липсва чувство за хумор.

Грузинците казват, че живеят дълго, защото времето, прекарано с гости и добри приятели, се приспада от преживените години, танците им са признати за осмото чудо на света и те, като нас, се гордеят със своя песен в космоса. През 1976 година полифонията на грузинската песен „Чакруло“ е едно от посланията, отправени от  NASA.