Програма на филма "ВСЕКИМУ СВОЕТО КИНО"

Информация за филма "ВСЕКИМУ СВОЕТО КИНО"

Година: 2007

Сюжет:

"Всекиму своето кино" е един от най-амбициозните сборни филми, замисляни някога. В чест на 60-то издание на достопочтения кинофестивал в Кан, президентът на събитието - Жил Жакоб, кани близо 3 дузини от най-уважаваните кинематографисти да заснемат 3-минутни откъси за този колективен филм. Темата, която ги обединява, е, разбира се, любовта към киното. Очевидното разнообразие на филма доказва, че докато ентусиазмът спрямо киното може да бъде универсален, възприятието му във всяка култура - а какво да кажем за това на всеки зрител - е напълно уникално.
Представяйки 5 континента и 25 страни, списъкът със знаменити режисьори, поканени от Жакоб, е порядъчно впечатляващ; всеки един от тях е доказан майстор на седмото изкуство. Дейвид Кронънбърг играе в своята провокативна, разбъркана новела "При самоубийството на последния световен евреин в последното кино на света". Абас Киаростами предлага поглед към сълзливите реакции на трагичния финал на "Ромео и Жулиета" на Франко Дзефирели в "Къде е моят Ромео?". Неистовата автобиографична новела на Нани Морети "Дневникът на един зрител" е очаквано убедително сладкодумен разказ за състоянието на киното. "Къщата на електрическата принцеса" тъгува по славните дни на европейското арт-кино, показвайки прожекция на шедьовъра на Робер Бресон "Мушет" пред празна зала. "Това е мечта" на Цай Мин-лиян е
по-сходен начин тъжен, предлагайки поглед към преживяването да ходиш на кино като дете в Малайзия през 70-те години. (Повечето от най-силните новели са дело на източноазиатските кинематографисти, сред които се открояват филмчетата на Уон Кар Уай, Чън Кайгъ, Джан Имоу и Такеши Китано.) Пред бразилско арт-кино, в което се прожектира "400-те удара", Валтер Салес поставя спиращ дъха музикален номер, посветен на Кан в "На 8944 км от Кан". Тео Ангелопулос дори урежда последна среща между Жан Моро и покойния Марчело Мастрояни в "Три минути". (Целият проект е посветен на великия гуру на Мастрояни, Федерико Фелини.) Списъкът продължава. Имената на режисьорите обикновено биват разкрити на края на всяка от новелите, позволявайки ви да изпитате киноманските си познания, опитвайки се да познаете чие дело е поредното филмче.
Тъй като действието на по-голяма част от филма се развива в киносалони, конфликтите, които се случват или връзките помежду им са на сходни теми; любовта на кинематографистите към тяхната муза е явна. Част от режисьорите разказват за упадъка на кината, които обичат от младежките си години, и това придава на "Всекиму своето кино" определена политическа острота. Доколкото общото преживяване да бъдеш сам в мрака с още стотици зрители отстъпва място на самотното гледане пред компютърните екрани, много от тези кинематографисти изразяват тъгата си по края на една епоха, която ги е определила като такива, докато други пък приветстват радикалните промени, въвеждащи ни в нова ера.